Българска армия
Подкрепи
Сектор А на стария стадион „Българска армия“ — редовете седалки и бетонната козирка над тях.

История

Едно и също място

Историята на „Българска армия“ и какво се е случило през последния век.

Nicksss93 · CC BY-SA 3.0

Имената

  1. 1923–1944

    АС-23

    На това място играе АС-23. Игрището е предшественикът на всичко, което идва после.

  2. 1944–1949

    Чавдар

    Кратък период под ново име, в годините веднага след войната.

  3. 1949–1990

    Народна армия

    Името, с което стадионът влиза в паметта на няколко поколения.

  4. 1990–днес

    Българска армия

    Днешното име. Сградата се сменя, името остава.

Какво се е случвало

  1. 1909

    Първият футболен клуб

    В местността „Пустинята“ в Борисовата градина се създава „Футболъ клубъ“ — първият български футболен клуб. Тогава мястото още е в покрайнините на София.

    Борисовата градина, гледана през короните на дърветата.
    Паркът наоколо Miroslav.Nikolov · CC BY-SA 4.0 · Commons
  2. 1922

    Земята е дадена „за вечни времена“

    София подарява местността на отбора на АС-23. През 1930 г. започва строежът на основната сграда — канцелария, съблекални, гимнастически салон и склад, а около игрището се прави атлетическа писта. На 3 август 1933 г. клубът получава нотариален акт.

    Нотариален акт за игрището на АС-23 и постройките към него — документът, с който мястото става стадион.
    Нотариалният акт за мястото неизвестен · Public domain · Commons
  3. 1938

    Дренаж и ограда

    Слага се нова дренажна система с над 1700 метра отводнителни канали. Пистата се преправя с основа от камък, дебела 25 см, и се бетонира. Наоколо се вдига бетонна ограда, надстроена с желязна до 2,5 метра.

  4. 1940

    Трибуни околовръст

    Правостоящите места отпадат и теренът се загражда с трибуни за 18 000 души. Почти цялото строителство е платено от привържениците на АС-23 — държавата помага минимално.

  5. 1944

    Стадион „Чавдар“

    След обединението на АС-23, „Шипка-Победа“ и „Спартак“ (Подуене) стадионът се преименува на „Чавдар“. Национализиран е на 19 март 1948 г., а на трибуните се добавят 13 реда дървени пейки.

  6. 1965

    Започва строежът

    Стадионът е разрушен почти изцяло. По проект на архитектите Антон Каравелов и Симеон Иванов се вдигат нови трибуни и бетонна козирка над сектор А.

    Бетонната козирка над сектор А, която стои до 2024 г., вече я има на чертежа.

    Архитектурна рисунка на стадион „Народна армия“ от проекта на Антон Каравелов, 1963–64 г. — трибуните и козирката, видени отстрани.
    Проектът, 1963 г. Inot · CC0 · Commons
  7. 1967

    Откриване

    Стадионът получава името „Народна армия“ и капацитет 32 000 души. Собственик е Министерството на народната отбрана.

    Сектор А на стария стадион „Българска армия“ — редовете седалки и бетонната козирка над тях.
    Сектор А, старият Nicksss93 · CC BY-SA 3.0 · Commons
  8. 1982

    Основен ремонт и осветление

    Стадионът е основно реконструиран и получава електрическо осветление — оттук нататък се играе и вечер.

  9. 1998

    Пейките стават седалки

    През есента пейките са заменени със седалки. Капацитетът пада до 22 015 зрители — толкова остава до края.

    Христо Стоичков води първата си тренировка начело на ЦСКА на терена на стария стадион, юни 2013 г.
    Стоичков на терена, 12 юни 2013 г. Biser Todorov · CC BY 3.0 · Commons
  10. 2023

    Показана е концепцията за нов стадион

    На 15 февруари ЦСКА и държавата учредяват „Спортни имоти Българска армия“ АД по равни дялове. Държавата внася стадиона и базата в Панчарево, а клубът — 28 498 000 лева в брой.

  11. 2023

    Последният мач на стария стадион

    На 10 декември ЦСКА губи с 0:1 от Лудогорец пред около 18 000 души — последната официална среща на „Българска армия“, преди стадионът да бъде съборен.

    Агитката на ЦСКА в сектор Г на стария стадион — плътна маса хора, шалове и знамена.
    Сектор Г BOBSON MEDIA · CC BY-SA 2.0 · Commons
  12. 2024

    Старият стадион е съборен

    Разрушаването започва на 1 април и отнема четири месеца — точно колкото беше обявено. Изпълнител е „Ростер“.

    Старият стадион „Българска армия“ през 2017 г. — трибуни с червени седалки под открито небе.
    2017 Wiöldcard · CC BY-SA 4.0 · Commons
  13. 2025

    Започва новият строеж

    „Главболгарстрой Холдинг“ АД започва изкопите. Срокът за конструкцията е 18 месеца.

  14. 2026

    Теренът е положен, строежът е към финал

    Тревата се полага през пролетта. Обявеното откриване е септември 2026 г.

    Седалките в сектор Г: редове червени столчета с парапети между тях, конструкцията на козирката и видеоекран отгоре.
    Седалките в сектор Г

Вечерите, които не се забравят

Три пъти ЦСКА изважда действащия или бивш шампион на Европа. Два пъти стига до полуфинал.

  1. 1966/67 Интер полуфинал
  2. 1973/74 Аякс първи кръг
  3. 1980/81 Нотингам Форест първи кръг
  4. 1981/82 Ливърпул четвъртфинал
  5. 1981/82 Байерн Мюнхен полуфинал

Петте вечери

Старият стадион

Такъв беше до 2024 г.

  • А Сектор А 6 417
  • Б Сектор Б 4 889
  • В Сектор В 5 689
  • Г Сектор Г 5 020

Общо 22 015

Източници: stadium.cska.bg; Уикипедия; FCCSKA.com; район Средец

Виж стария и новия един до друг

Алеята на славата, пред входа

Алеята на славата е пред стадиона, в Борисовата градина. Всяка звезда носи табелка с име, олимпиада и дисциплина. Данните тук са прочетени от самите табелки — по снимките на Бисер Тодоров в Wikimedia Commons, — а не преписани отнякъде.

  • Табелката на Никола Станчев — Мелбърн 1956, Борба, свободен стил, 79 кг.

    Мелбърн 1956

    Никола Станчев

    Борба, свободен стил, 79 кг

    Първият златен олимпийски медал за България.

  • Табелката на Андон Николов — Мюнхен 1972, Вдигане на тежести, 90 кг.

    Мюнхен 1972

    Андон Николов

    Вдигане на тежести, 90 кг

  • Монреал 1976

    Здравка Йорданова и Светла Оцетова

    Гребане, двойка скул

    Тяхната звезда е на алеята, но още не сме я снимали.

  • Табелката на Петър Лесов — Москва 1980, Бокс, 51 кг.

    Москва 1980

    Петър Лесов

    Бокс, 51 кг

  • Табелката на Христо Марков — Сеул 1988, Лека атлетика, троен скок.

    Сеул 1988

    Христо Марков

    Лека атлетика, троен скок

  • Табелката на Таня Богомилова — Сеул 1988, Плуване, 100 м бруст.

    Сеул 1988

    Таня Богомилова

    Плуване, 100 м бруст

  • Табелката на Мария Гроздева — Сидней 2000 · Атина 2004, Спортна стрелба, пистолет.

    Сидней 2000 · Атина 2004

    Мария Гроздева

    Спортна стрелба, пистолет

Източник: Табелките на алеята, заснети за Wikimedia Commons · снимки Biser Todorov, CC BY-SA 4.0, кадрирани от нас до табелките.